Църква "Свети Димитър", Бобошево
Манастирската църква „Свети Димитър” е разположена на около 4 км югозападно над град Бобошево. Тя е регистрирана като „народна старина” през 1927 г. и за архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение през 1972 г. Храмът е част от манастирски комплекс, ползващ се със същия статут от споменатите години. Постройките обаче са разрушени, като единствено църквата продължава да съществува.
Наличните източници дават информация за функционирането на манастир на това място още през Х в. С него се свързва замонашването на Св. Иван Рилски. Обителта явно запада в годините на завладяването на района от османските турци. Обновяването е свързано с усилията на йеромонах Неофит със синовете му поп Димитър и Богдан. За тяхната дейност споменават в ктиторския надпис на църквата. Събитията са датирани през 1488 г., по време на управлението на султан Баязид II и служенето на крупнишкия епископ Яков. Тогава храмът е изписан цялостно, като на места са останали следи от предишен живописен пласт.
Църквата представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с полуцилиндричен свод и двускатен покрив. Около 1864 г. е пристроен притвор. Заедно със стенописите художественото оформление е завършено от иконостас, последният – датиран към 1729 г. Иконите от него са пренесени в София и се съхраняват в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски”. В манастирския комплекс са функционирали килийно училище и библиотека. В нея са се преписвани книги за нуждите на самата обител и на съседни църкви. Ръкописи, датирани от ХVI-ХVII в., по произход оттам, се съхраняват в Църковно-историчекия музей в столицата.
Храмът „Св. Димитър” е от онези, които са реставрирани основно след промените в България. В свода са разположени три медальона на Христос от Възнесение, на Вехтий денми и Уготованият престол. Те с съпътствани от двете страни от по-малки, изобразяващи старозаветните пророци. Следва цикълът от големите празници, свързани с делата Христови. Започват от Благовещение и следват Рождество Христово, Сретение Господне, Кръщение, Възкресението на Лазар, Преображение, Влизането в Йерусалим, Разпятие, Жените миреносци на гроба Господен, Слизането в ада, Възнесение и Петдесетница. На западната фасада традиционно е изобразено Успение Богороднично. Под Големите празници е цикълът със Страстите Христови. Започват с Тайната вечеря и следват Умиване на нозете, Молитвата в Гетсиманската градина, Предателството на Юда, Отричането на Петър, съдът на Христос пред Каяфа и Пилат, Връщането на сребърниците и обесването на Юда, поругание Христово, Съдът на Пилат, Носене на кръста, Качване на кръста, Оплакване, Полагане в гроба и Неверието на Тома.
Изобразени са редица светци и ангели. Сред тях в олтара е Богородица Ширшая небес и образите на архангелите Михаил и Гавраил. На стенописите са Св. Георги, Св. Никола, Св. Василий Велики, Св. Йоан Златоуст, Св. Козма и Дамян. На западната фасада е сцената на Страшния съд, а в нишата е патронната икона на Св. Димитър, възседнал бял кон.
Църквата е сред малкото запазени образци от ХV век и дава цялостна представа за паметниците от този период. Мястото й никак не е случайно защото в близост преминава поклонническият път към Света гора, а в района е разположена и Светата Рилска обител.