КЪСНОАНТИЧНА И СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ НА ХЪЛМА ХИСАРЛЪКА НАД КЮСТЕНДИЛ
Непосредствено от Кюстендил започва Осоговската планина, а първият хълм, който се извисява над града, носи името Хисарлък. На североизточния му хребет е разположена късноантичната и средновековна крепост. Тя е обявена за аритектурно-строителен паметник на културата с национално значение през 1968 г. под наименованието „Акрополът на Пауталия”.
Следи от селище в близост до топлите минерални извори в подножието на хълма се откриват от неолита и особено от халколита. През II в. след Христа тук е изграден римски град, наречен с името Пауталия. Варварските нашествия през Великото преселение на народите поставя под заплаха селищата в равнините. С цел да се защити по-добре, в края на IV в. се изгражда укрепление и на Хисарлъка. Защитено е от масивна крепостна стена, наричана още куртина. Защитното съоръжение претъпява реконструкции и ремонти, което е свидетелство за използването му през късната античност и средновековието. Някои източници потвърждават функционирането му и в края на ХVII в.
Пръв към проучване на обекта в периода 1906-1912 г. пристъпва кюстендилецът и бъдещ професор Йордан Иванов. Десетилетия по-късно, а именно през 1961, 1966-1978 г., се извършват нови разкопки от екип под ръководството на Людмила Слокоска. На базата на значителните усилия са разкрити крепостната стена и малка част от обектите във вътрешността на защитената площ. Последна интервенция по укрепителната система е извършена през 2014 г.
Крепостта има формата на неправилен многоъгълник. Тя е съобразена с релефа на терена. Най-голямата дължина посока север-юг е 225 м, а широчината изток-запад е 90 м. Укрепената площ обхваща 22,25 дка. Куртината е с обща дължина от 616,5 м, като проучени са 475,75 м. По нея са изградени 14 кули, 7 порти, от които 2 главни и 5 потерни.
Крепостната стена обединява елементите на фортификационната система. От направения анализ на местността тя ляга директно върху скалната основа. Градена е със смесена зидария „опус максимус”с пояси от 4 и 5 реда тухли. Дебелината варира от 1,6 до 2,4 м. Предполага се, че най-отгоре на бойната платформа са били пътеката и зъберите. Подовите нива на платформата между кулите е преодолявана чрез стълби.
Крепостните кули по протежение на стената са 14 на брой. Те са три вида. Кръглите са разположени по ъглите и са под № 1, 2, 6 и 12 по плана. Триъгълните са на южната страна, на най-уязвимата част от стената, и са номерирани 7, 8, 9. Правоъгълните са в комбинация с малките порти, с които се осигурява тяхната отбрана. Според една гравюра от XVII век кули 1, 2 и 13 по-късно са превърнати в бастиони. Реконструкцията явно е необходима, защото през Късното средновековие навлиза огнестрелното оръжие. Разстоянието между кулите е в зависимост от релефа на терена и необходимостта от защита на най-уязвимите места. Така триъгълните кули се намират на 10 и 17 метра една от друга.
Откритите порти са две, но има още пет малки, наричани потерни. Едната е разположена на източната част на стената. Поради големите разрушения трудно може да се определи оригиналният й обем. Ширината варира между 2,35 и 3,05 м. На югоизточния ъгъл на твърдината се намира втората порта. Широчината на входа е 3,55 м. Върху нея са извършени редица преустройства. Тя е стеснена, нивото е повишено и е превърната в катаракта. При следващ ремонт пък е оформена като потерна. Двете порти са използвани за коли и товари, а потерните само за пешеходци.
По стената са открити 7 стълби. От тях 5 са еднораменни и две двураменни. Има следи от водопровод, единият от които е определен от изследователите като главен. По-късно е изграден нов оформен в керамични тръби. Има следи и от канализация, най-добре запазена в самата стена, откъдето мръсната вода се е изливала навън от селището.
Сериозни ремонти и реконструкции по укрепителната система са датирани през VI и IХ-ХII век. Много малка част от защитената площ е подложена на проучване. Разкрити са помещения в района на втората порта. Другият цялостно изследван и реставриран обект е раннохристианска базилика.
По време на Първата световна война на Хисарлъка е изградена вила на главнокомандващия Действащата армия ген. Никола Жеков. Към комплекса от обекти са построени скривалище и малко езеро. В края на 40-те г. на ХХ в. вилата изгаря, но до днес са запазени бункерът и половината от езерцето. Те са единственото свидетелство за значението на хълма през глобалния конфликт. На Хисарлъка пристигат редица изтъкнати представители на българския и съюзническия елит – цар Фердинанд I, престолонаследникът княз Борис, министър-председателят Александър Малинов, австроунгарският император Карл I, баварският крал Лудвиг III и др. Те са посрещнати в обстановка, в която са експонирани находки от първото проучване на Й. Иванов.
Особено след второто по-мащабно проучване през 60-70 г. на ХХ в. се създават условия късноантичната и средновековна крепост на Хисарлъка да се превърне в една от туристическите забележителности на Кюстендил.