Сградата на Педагогическото училище
Сградата на Педагогическото училище се намира в идеалния център на Кюстендил, на самия градски площад. Утвърден е заедно с прилежащата градинка за архитектурно-строителен и паметник на градинското и парковото изкуство с „местно значение” през 1974 г., а за исторически паметник с „национално значение” – през 1998 г.
През 1885 г. се пристъпва към създаването на Педагогическо училище в Кюстендил. То се явява наследник на закритото подобно учебно заведение в град Враца. Идеята за неговото откриване е свързана с близостта на Кюстендил с географската област Македония, останалата под чужда власт след решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. Основната му задача е свързана с подготовката на учителски кадри както за България, така и за просветното дело на Екзархията в Европейска Турция. Дотогава в Княжеството функционират само две подобни заведения – в спомената Враца и в Шумен.
Непосредствено след Освобождението още през 1879 г. в Кюстендил е основана Мъжка гимназия. Тя се явява базата за надграждане на образованието в Педагогическото училище. Появява се обаче проблем с осигуряването на материалната база. Първоначално като учебни стаи на двете просветни огнища са пригодени помещения от две сгради от бившите конаци на местния богаташ Зейнел бег. Те са паянтови, неудобни и нехигиенични. Не минава много време и през 1888 г. градският общински съвет по инициатива на кмета Христо Лекарски приема решение за построяването на нова сграда. С инициативата е запознато Министерството на народното просвещение, откъдето е изпратен и готов проект. Последният е дело на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, автор на множество изискани обекти в България, придворен архитект на князете Александър и Фердинанд. Определено е място на сградата. То поражда сериозна дискусия между учителите и общината. В крайна сметка след посредничеството на споменатото министерство се възприема предложението на градската управа.
През 1889 г., в деня на светите братя Кирил и Методий – 11 май, тържествено се полага основният камък. Строителството напредва, но с бавни темпове. Следващата година по стопански начин са изкопани основите. Изграждането на постройката е отдадено на предприемачи, в качеството на каквито се явяват тримата братя Иван, Васил и Григор Гребенарски от Кюстендил. Те влизат в спор с общината по редица въпроси, сред които се очертава недостигът на финансови средства. Налага се градската управа няколкократно да моли правителството за помощ. Чрез Министерството на просвещението на траншове е получена сумата от 151000 лв. Тя се явява близо половината от цялата стойност на начинанието. От общо 326533 лв. за двата етажа са изразходвани 274533 лв., а за основите 52000 лв. Предприемачите привличат подизпълнители. Италиански майстори дялат гранитните камъни за основите. Зидари са местни специалисти и македонски българи от Кривопаланечко. Дърводелците за изработването на дограмата и таваните са от Трънския край. Надзорът се извършва от техниците на Общината.
Изградена е здрава и солидна, по едно определение – „най-монументалната и красива сграда в гр. Кюстендил”. Тя има симетрична планова и пространствена композиция. Първият етаж е с 1518 кв. м разгъната площ и е развит около продълговат вътрешен двор за осветление на коридорите и стълбищата, които водят към втория и пространството пред тях. Четири йонииски колони носят отворената галерия. Учебните стаи са с обем 6 на 9 м и 4 на 6 м. Те са разположени – 15 на първия и 10 на втория етаж. Мансардната част е раздвижена, което подсилва архитектурния детайл. За влизане в сградата са изградени няколко входа. Откриването е извършено на 10 октомври 1894 г.
Учителят Дончо Стрезов изготвя плана на училищната градина, която след това претърпява редица преустройства. Сградата също не е пощадена от реконструкции. На покрива е изградена малка кула, където е монтиран градският часовник. Той е дело на механика Георги Михайлов от София и започва да работи през 1898 г. В механизма е вградена камбаната, взета от часовниковата кула, издигната в близост през 1665 г. и по това време вече разрушена. Интересна история има този предмет, заслужено определян като културна ценност. Според някои тя се явява най-старата действаща такава с придружаващ надпис в България. Той гласи: „Тази камбана на Св. Никола в годината 6937 по изволение Божие аз Радослав приложих”. От текста става ясна годината – 1429, имената на храма и на дарителя. Появяват се множество хипотези за произхода на предмета, за мястото на църквата и за личността на ктитора. Дори се появява легенда, че тази камбана е била на часовниковата кула в Скопие и е сменена с кюстендилската при спогодба между двамата тогавашни управители. Във всеки случай малко известно е, че близо 6-вековна културна ценност огласява времето в града и над 120 г. го прави от сградата на Педагогическото училище.
Като най-представителна тя е използвана и за обществени мероприятия. През септември 1896 г. в Кюстендил се провежда първият овощарски конкурс. В него участват 132 изложители, изключително от района. Като зали са декорирани помещенията на Педагогическото училище. През ноември 1897 г. в просветното огнище е дадено начало на училищен музей, с което започва организираното събиране и опазване на старините от града и околията. В залите му се основават тайни младежки македоноодрински революционни и марксически кръжоци. Провеждат се ученически стачки, строго забранени по тогавашните правила. Училището заема мястото си на новатор в обществените отношения и е важен център, който с основание може да се нарече кюстендилската „Алма матер”.
През 1908 г. е решено педагогическият профил да бъде закрит и да остане да функционира само като гимназия. Четири годи по-късно завършва и последният клас. В периода на съществуването си училището дава множество кадри за просветното дело в България и в останалите под чужда власт територии в Македония и Тракия. Сред възпитаниците му са видни интелектуалци като акад. Йордан Иванов, проф. Никола Атанасов, проф. Георги Колушки, проф. Георги Паспалеев, член-кор. на БАН Йордан Захариев, доц. Емануил Попдимитров. От редиците му излизат легендарни революционери в Македония като Мише Развигоров, Ефрем Чучков, Григор Манасиев. Сред преподавателите се нареждат Ефрем Каранов, Стоян Заимов, Зинови Поппетров и по-сетнешният премиер на България Тодор Иванчов.
Докато изтичат последните години на Педагогическото училище, се пристъпва към строителството на негов пансион в западната част на града. След закриването му в сградата в център на Кюстендил започва се настанява Мъжката гимназия. В периода на Балканските войни, по-скоро през Междусъюзническата, помещенията се използвани за военна болница. През 1914 г. гимназията е преместена в споменатия пансион. В освободената сграда е настанена общинската Девическа гимназия. Там тя функционира редица години. В началото на Първата световна война още на 8 октомври 1915 г. тя е реквизирана, за да приюти Главната квартира на Действащата армия. На 14 същия месец в нея пристига генералитетът под предводителството на главнокомандващия ген. Никола Жеков. Близо три години сградата изпълнява тези военновременни функции. В нея са посрещнати редица делегации от съюзническия елит. Пребивават личности като австроунгарският император Карл I /18 май 1918 г./, баварският крал Лудвиг III /9 септември 1918 г./, българският цар Фердинанд I и др. Често отсяда и престолонаследникът и офицер за поръчки княз Борис. В залите работи Щабът на Действащата армия. Коридорите са използвани за изложбена площ, като картини в това пространство поставя главният военен художник Борис Денев.
След пробива на Добро поле отстъпващите български войници започват да се бунтуват. Те търсят своя реванш и на 24 септември 1918 г. около 200 души превземат сградата. Три дни по-късно, на 27 септември, случката се повтаря, като броят им е значително по-голям. С тази сграда се свързва един от първите случаи на противопоставяне на българи с българи и проблясват искрите на гражданската война. Войнишкият метеж не успява, но на последната дата Главната квартира напуска Кюстендил.
Сградата е освободена, за да бъде заета от щаба на Планинската дивизия. Подир тях в помещенията се настанява щабът на окупационна френска дивизия, а по-сетне и една италианска дивизионна болница. След дълги молби от директора в края на февруари лечебното заведение е закрито и на знаковата дата 3 март 1919 г. учебните занятия са възобновени. В сградата се настаняват заедно с Девическата гимназия и Девическата прогимназия. Помещенията отново се използват за просветни, но и за обществени цели. Например на 1 юли 1919 г. в едно от тях е учредено Македонското благотворително братство „Св. Св. Кирил и Методий”, което обединява бежанците българи от пределите, останали под чужда власт.
Финансови трудности принуждават кюстендилската градска община да предложи продажбата на сградата. Този акт е извършен на 21 юни 1928 г. след решение на местния съвет от месец март същата година. Купувач се явява Министерството на правосъдието, което според закона от 1926 г. трябва да осигури съдебни палати в провинциалните си центрове. Сделката е осъществена за 6 мил. лв. Още толкова струва реконструкцията на бившето училище. Ръководител на преустройството е арх. Димитър Георгиев. Изградена е модерна парна инсталация. Пробит е нов вход, декориран с колонада и каменна пластика на Темида.
Три години след сключване на сделката на 28 юни 1931 г. Съдебната палата тържествено е открита. С тази важна мисия се ангажира самият министър на правосъдието Кънчо Миланов. Явно събитието е важно, защото започва да функционира първата съдебна палата в България. Тя приютява всички институции в окръжния град.
На сградата явно е съдено през войните да споделя усилията на командването. Така е и през 1944 г., когато започва офанзивата към Скопие. На театъра на военните действия настъпва Първа армия. В края на септември Съдебната палата е реквизирана и в нея е настанено командването, начело с ген. Владимир Стойчев. Тук щабът работи около месец. След изтласкването на германските подразделения военните напускат и по местата си се връщат служителите на Темида.
Сградата променя своето предназначение през 1959 г., когато са създадени новите административни окръзи. Тогава тя е избрана за дом на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия и на Окръжния народен съвет. Съдебните институции са принудени да напуснат и се настанят в други постройки до построяването на нова палата. За тези две важни за властта институции след време също са изградени отделни сгради. В освободеното пространство на бившето Педагогическо училище през 1973 г. се настанява Общинският народен съвет. След промените през 1989 г. общинските структури продължават да я стопанисват. По този начин от гледна точка на времето в сградата те се задържат най-дълго и продължават да я обитават в момента. Остава неизпълнено решението от края на 60-те г. на ХХ в. тази недвижима културна ценност да се превърне в Исторически музей.