Кадин мост, село Невестино
Кадин мост е най-старото съоръжение от този тип, запазено от периода на османското владичество по българските земи. Свързва двата бряга над р. Струма. Намира се в с. Невестино, център на едноименна община в Кюстендилска област. Обявен за „народна старина” през 1927 и 1932 г. и за „архитектурно-строителен” паметник на културата с национално значение през 1968 г.
Времето на неговото изграждане се характеризира с настъпателната политика на Османската империя в района на Западните Балкани. В близкото минало вече е завладян Константинопол /1453 г./ и начело на държавата е неговият покорител султан Мехмед II Завоевател. Инвазията се ориентира към Босна и налага прехвърлянето на значителни войскови контингенти от Мала Азия. Пътят на армията от новата столица към Скопие преминава през Кюстендил и това налага прекосяването на р. Струма. Именно тази стратегическа задача се решава с изграждането на мост над водната преграда. По това трасе се извършва търговията с Дубровник, което допълнително засилва неговата необходимост.
Още от времето на Римската империя в землището на днешното село Долна Гращица има изградено масивно съоръжение. В изследвания период то вече не е способно да изпълнява мисията си. По всяка вероятност някакви способи за преминаването на реката са използвани, като дървени конструкции и бродове, но те са сериозно подвластни на капризите на придошлата вода. Изглежда липсата на надеждно средство за преодоляване на водното препятствие провокира османската власт да нареди построяването на масивен каменен мост. От запазения надпис, който е поставен на левия му парапет, до нас е достигнало сведение за времето на неговото завършване – 1470 г. Текстът на тази значителна по обем плоча има различни четения. Например изследователят Йордан Иванов през 1906 г. предлага следния превод: „По високото разпореждане на Исак паша, един от най-великите везири и благородни началници, който върши добрини с чисто душевно подбуждение, за да получи горе от Създателя съответно възмездие, заповяда се да се построи в тази страна този свещен мост за безплатно минаване на пътници. Нека всевишният Бог изпълни живота му с радост и веселие. Година 874”. Този текст придобива широка популярност.
Век по-късно, през 2018 г. Александър Антонов предлага съвсем друг прочит: „Този славен мост бе построен през 874 г. по заповед на Исхак паша, най-велик сред везирите и емирите, деятел на благочестиви и правдиви дела, намерил сили в упованието си в Създателя на небето и земята. Дано Аллах улесни изпълнението на желанията му.” От двата варианта е видно, че инициативата за изграждане на съоръжението принадлежи на великия везир и годината на откриването се припокрива с 1470 от рождението на Христа. Под въпрос е поставен наложеният от първото четене пасаж за безплатното преминаване на пътниците. Именно от надписа става ясен периодът на построяването и ангажиментът на върховната власт в държавата с начинанието.
Мостът има дължина от 89,4 м и широчина от 7 м. Каква е била първоначалната му височина, трудно може да се каже, защото с течение на времето реката прави сериозни наноси в основите. Конструкцията му е с пет свода с четири вълнореза на устоите и четири олекотителя. Най-висок е средният свод и постепенно другите слизат по-ниско, като създават представата за изгърбения вид на съоръжението. Този конструктивен подход е характерен и за много други образци от този и по-късни периоди в империята. Като градежен материал са използвани добре обработени гранитни блокове. Пътното платно е застлано от плочи също от гранит, от който са изградени и парапетите. Изглежда, част от камъка е преизползван от други обекти, за което говорят откритите фрагменти от надписи. Споменатият Й. Иванов предполага, че те са от времето на Римската империя. Изписани са на гръцки език и трудно се разчитат. Единият е похабен, защото се намира на пътното платно. На друг се чете „отечество Пауталия”, което показва връзката с античния град. Възможно е част от гранитните фрагменти да са от други селищата в района. Останалият камък е доставен от кариери, разположени в Осоговската планина.
Мостът има дължина от 89,4 м и широчина от 7 м. Каква е била първоначалната му височина, трудно може да се каже, защото с течение на времето реката прави сериозни наноси в основите. Конструкцията му е с пет свода с четири вълнореза на устоите и четири олекотителя. Най-висок е средният свод и постепенно другите слизат по-ниско, като създават представата за изгърбения вид на съоръжението. Този конструктивен подход е характерен и за много други образци от този и по-късни периоди в империята. Като градежен материал са използвани добре обработени гранитни блокове. Пътното платно е застлано от плочи също от гранит, от който са изградени и парапетите. Изглежда, част от камъка е преизползван от други обекти, за което говорят откритите фрагменти от надписи. Споменатият Й. Иванов предполага, че те са от времето на Римската империя. Изписани са на гръцки език и трудно се разчитат. Единият е похабен, защото се намира на пътното платно. На друг се чете „отечество Пауталия”, което показва връзката с античния град. Възможно е част от гранитните фрагменти да са от други селищата в района. Останалият камък е доставен от кариери, разположени в Осоговската планина.
Друг съществен въпрос е за начина, по който е извършвана поддръжката на съоръжението. В наличните източници се споменава, че селото, разположено в близост до моста, носи името Кюпрю или Невестин дол. Населението му се ползва със специален статут на кюпрюджии – мостоваци, и е освободено от всички държавни данъци. Според регистрите жителите са предимно християни и явно имат уменията да го поддържат в изправност.
Интерес събужда и названието на моста. Корените на думата „Кадин” се търсят в термина за невеста на турски език – кадъна. Други са склонни да заложат на близкото звучене на думата „кадия”. В случая се разпространяват устни предания, в които се застъпват и двете тези. Втората е по-прозаична и отдава строежа на съоръжението по заповед на някой си кадия. В сходна версия се твърди, че в близост имало още един по-малък мост, наречен на кадията, а по-сетне започнали да наричат със същото название и каменния.
Застъпниците на другата теза имат на въоръжение една много популярна легенда. В нея се разказва как трима братя получили задача да построят моста над реката. Те през деня изграждат, а през нощта водата отнася всичко. Този затворен кръг се повтаря във времето и тогава те решават да постъпят по друг начин. По предложение на най-малкия брат Манол /или Мануил/ решават да зазидат в основите невестата на онзи от тримата, която донесе най-рано обяда на мъжа си. Другите двама обаче съобщили на съпругите си. Единствен Манол не казал. Така само съпругата му – Струма невеста, занесла обяд. Тя била хваната и зазидана в основите на моста. Здравината се получила и строежът – завършен. Жената обаче поискала като последно желание да останат извън зида очите и гърдите й, за да може да вижда и храни малкото си момче. Нейните стонове се чували, когато бурна придойде реката. Млякото също се вкаменило. Дълго време се вярва и безмлечни млади майки откъртват камъчета от моста, варят ги и пият отварата с надеждата да им дойде кърмата.
Невестата е персонаж и в друг сюжет. В него се разказва за как султанът с войската преминал през селото. Там имало сватба, а хорото го водила булката. При вида на въоръжените мъже сватбарите се разбягали, а останала само Струма. Султанът я попитал какъв дар да й направи. Тогава тя поискала изграждането на мост над реката. Владетелят изпълнел нейното желание. След седем години обектът бил завършен. Кадин мост е уникално пътно съоръжение, което е издържало изпитанията на времето. По него и до сега се осъществява автомобилен трафик.