Църква "Свети Георги" Кюстендил


Средновековната църква „Свети Георги” се намира в квартал „Колуша” на Кюстендил. Тя е регистрирана като „народна старина” през 1927 г. и като архитектурно-строителен и художествен паметник с национално значение съответно през 1968 и 1969 г. Около храма е разположено селското гробище, функционирало до около посочените последни години. В двора се намира и сградата на бившето местно училище, което е преустроено в експозиционна зала. Недвижимите обекти оформят комплекс, който се стопанисва от Регионален исторически музей – Кюстендил.  

Изследователите на храма нямат единно мнение за годините на неговото изграждане. Писмените сведения, в които се споменава за църква в селището „Колуша”, са изключително малко. Те са от втората половина на ХIII в. и са от българския и сръбския владетелски двор. Това са известната „Вергинска грамота” на българския цар Константин Тих-Асен и грамотата на сръбския крал Стефан Милутин от 1299-1300 г. Интересното е, че и в двата източника името на религиозния обект е „Св. Никола”. Той се съобщава като метох на манастира „Св. Георги” край Скопие. Появява се загадката дали тази в Колуша отговаря на днешната. В този случай повечето изследователи са склонни да приемат, че в средновековието храмът носи името „Св. Никола. Свидетелство, за което се явява иконата на светеца, разположена на мястото на патронната в интериора на църквата. С времето надделява името на манастира край Скопие.

Още по-трудно е датирането на времето на построяването на обекта. И в случая се обсъжда един голям диапазон от Х до ХII. Сред най-сериозните специалисти изкуствоведи надделява мнението периода за изграждането на църквата да се отнесе към средата на ХI в. и по-конкретно – управлението на византийския император Роман Диоген. В подкрепа на тяхната теза се посочва най-старият живописен пласт на стенописите. Върху него са наслоени още четири, което показва периодите от последващото развитие на храма.

За значението на святото място в българската история битуват легенди, достигнали и до днес. Те са свързани с Велбъждката битка между сърби и българи, състояла се в района на 28 юли 1330 г. От изворите е известно, че българският цар Михаил III Шишман в сражението е тежко ранен и пленен. Именно в преданията се съобщава за погребението на починалия монарх в църквата „Св. Георги” в Колуша. Едно малко популярно предание обаче обвързва фатални моменти с живота на българския владетел иманно с този храм. Преди сблъсъка царят заедно със свитата си пристигат в района и искат да се черкуват. Затова избират святото място, но не спазват изискванията. Те влизат в божия дом с цялото си въоръжение и доспехи. Тогава местните хора се възмутили и ги проклинат. Именно тази клетва води до поражението на владетеля и скорошната му смърт. А за мястото за упокоение на тленните му останки е избран храмът, в който допуска тази богонепростима грешка. След време легендата се обсъжда и в научните изследвания. В спор с нея се изтъква друга версия. Раненият и пленен  Михаил Шишман е изтеглен към вътрешността на сръбската държава. По пътя умира и е погребан в църквата „Св. Георги” в Старо Нагоричане. В подкрепа на мнението, че българският цар е положен в нея, са открити повече свидетелства. Във всеки случай легендите, свързани с храма в Колуша, са интересни източници за местната история.

След падането на района на Кюстендил под османска власт градът се превръща във важен мюсюлмански център. Християнската общност е в отстъпление и духовният водач – митрополитът на епархията, резидира в редица съседни селища с оцелели храмове – Слокощица, манастира „Гаврил Лесновски”, Кратово, Щип, но и в Коласия. Някои изследователи откриват в името на последното селище близост с това на Колуша. Именно това сходство е сред основанията да се приеме, че църквата „Св. Георги” е изпълнявала ролята на епископска катедра. Има няколко Калосийски митрополити, които влизат във връзка с руските владетели, пътуват до Москва и получават помощи за религиозната си дейност. Сред инициативите може да се спомене акцията от 1585 г. по възстановяването на разрушения от земетресение манастир „Св. Йоаким Осоговски”.

Нов етап за храма „Св. Георги” настъпва след Освобождението на България. От запазена снимка от този период се вижда занемареното му състояние. Въпреки видимия упадък, тя е важен източник за установяване на оригиналия вид на сградата. С възстановяването на религиозния обект се захваща колушният първенец дядо Стоян Георгиев. Той осигурява средства за ремонт и ново изписване на църквата. Храмът е покрит с двускатен покрив, измазан отвън, и са изградени притвор и камбанария. Църквата изпълнява своята роля на духовно средище на с. Колуша, която по-сетне става квартал на Кюстендил, до 60-те г. на ХХ в.

След придобиването на статут на „национален паметник на културата” в края на същото десетилетие започва продължителна реставрация. Тя има за цел да възстанови първоначалния вид на религиозния обект. Усилията се увенчават с успех и в началото на новото хилядолетие храмът е отворена за посетители.

Църквата „Св. Георги” е кръстокуполна от така наречения „столичен” или „цариградски” тип. В архитектурно отношение представлява вписан кръст в квадрат. Строителните материали, които се виждат по фасадата, позволяват да се приеме, че има преизползвани от по-стари сгради, изглежда, донесени от антична Пауталия. Още повече за подобен подход спомага и вече спомената снимка, където се виждат множество колони и други елементи, разположени около сградата. Те и до днес са експонирани в съседство с нея. Самият градеж на храма е извършен чрез техниката „скрит ред” от тухли. Той имитира един липсващ ред, който е фугиран с дебела замазка. Използвани са някои елементи за украса като вписани кръстове. Корнизът оформя тухлен ред посредством техниката на „вълчия зъб”. Това са вдадени напред триъгълници. Постройката е солидно изградена, за което говорят запазената покривна конструкция и куполът. Допускат се хипотези, че майсторите на обекта са дошли от Константинопол – столицата на Византийската империя.

Във вътрешното пространство специалистите са открили пет живописни пласта. Най-старият е датиран от периода непосредствено след градежа на църквата – към средата на ХI в. Фрески от него са запазени в олтарната част. Вторият пласт се отнася към ХII в. – елементи от него се откриват на много места, което е сред фактите в подкрепа на мнението, че тогава храмът  е изписан цялостно. Запазени са надписи на гръцки език. Фрагменти има запазени дори и по купола. По стиловите особености от запазените участъци в олтара се заключава, че някои от тях са характерни за споменатия период. Сред тях е сцената „Мелизмос”, свързана с ефхаристията – разрязването на Хляба Господен при извършване на светото тайнство – причастие. Има запазени и части от фигури, които по редица белези може да се допусне, че са св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Григорий Нисийски, св. Кузма, св. Дамян, св. Ермоляй, св. Пантелеймон, св. Евстатий Плакида, св. Мина, св. Петка, св. Екатерина, св. Неделя, св. Варвара, св. Четиридесет мъченици. На мястото на патронната икона стои стенопис на св. Никола, което дава основание по това време да носи неговото име. Счита се, че зографите са дошли от утвърдени центрове на този занаят като Солун или Охрид.

Третият пласт е представен само от един фрагмент – този на св. Йоан Предтеча. Около него надписите са на старобългарски език. Той е датиран от края на ХV в. и е застъпен със следващия четвърти живописен слой. Времето на изписване се отнася към 30-те – 40-те г. на следващия век. Представени са две икони – на св. Йоан Кръстител и на св. Сава, известен като „Сръбски”. В появата му се търси връзка с периода, когато църквата е част от Печката патриаршия.

Последният пласт, който е покривал изцяло храма,  е следосвобожденски и се счита, че е завършен към 1882 г. Ктитор е споменатият вече Стоян Георгиев от с. Колуша. Заграфията е извършена от самоковските майстори Иван Доспевски и Михаил Белостойнев, а някои от стенописите и патронната икона са дело на Георги Попалексов от с. Дебели лак, Радомирско. Значителна част от стенописите са свалени при реставрацията, за да се покаже долният слой. Останали са тези във високата част и купола. Именно на последното място е изобразен Бог Саваот. Могат да се видят и четиримата пророци Давид, Мойсей, Исая и Йеремия. В олтара е запазен стенопис на св. Богородица Ширшая Небес. По голямата част от демонтираните стенописи са реставрирани и част от тях са експонирани в седмата експозиционна зала.

По стенописите са запазени множество графити, които водят своето начало още от Средновековието.  Те са върху втория живописен пласт и се датират от ХII – ХIII в. Общият им брой надминава 200 изображения. Те са с антрпоморфен и зооморфен характер. От тях най-голям е броят на конници, хора, коне, елени, кучета. Има рисунки на религиозни символи като кръстове. Също са  представени и растителни мотиви, изображения на слънцето и множество кораби. Отделно могат да се обособят около 100 надписа, част от които са датирани от периода на Възраждането. Колкото повече се вглеждаме в детайлите на църквата „Св. Георги”, се откриват нови елементи от дългата му история. Обектът има всичките основания да защити статута, с който се ползва, и даже да се работи за неговото превръщане в културна ценност със световно значение. Опитите досега не са успешни, но не трябва да водят до отстъпление от целта.